Наградени творби

Наградени творби от Втория Национален ученически конкурс "Вазовата България"

Категория: Лично творчество
Де българското?
Есе

Нарисувай ми душата. Такава, каквато живее в теб - там - между костите и плътта. Красива и нежна като ухаещо през пролетта цвете. Нарисувай ми я без цвят, без линии . Без очертание. Нематериална, но опустошителна като природно бедствие. Нарисувай ми я безгранична и като небосвода истинска.
Железницата минава през долината, а там, горе - при зеления хълм, един възрастен човек стои и гледа през пространство и време . Линия, разделяща две времена - Минало и Бъдеще. Очите му са човешки. Така луди. Така живи. Но и в същото време слепи. Мъртви. Така непотребни, но и необходими. Прекрасно е това, което един човек може да сътвори в ума си. В онова тъмно пространство, без край и без начало. Омраза, гняв, радост, тъга, любов, надежда , вяра и… зад тях най-съкровените ни желания и мечти, контролиращи целия ни живот. Кутията на Пандора. Завърташ ключа внимателно и повдигаш капака .Какво ще откриеш там ?
Де българското? Де е любовта към родното? Къде е онази идеология, заради която земята се е просмукала в кръв? Можем ли да го открием в едно сляпо докосване на старо българско знаме или оръжие от Руско- турската освободителна война в някой музей ? Или може би ще го открием, докато пътуваме към някой свой скъп приятел по новата българска магистрала? Де е всъщност Българското? Дали не можем да го открием в името на онзи , когото наричаха Дякона, издигнат от един прост народ като символ на зараждащата се революция. Слухът за него влизаше във всеки дом и подпалваше вярата на хората.А вярата е нещо много опасно. Притъпява страха и храни душата. Прави невероятни неща с човешката същност. Апостола! Този ли, дето изправи цял един народ и им вдъхна вяра и кураж да се борят, да умрат за свободата си? За бъдещето си. За чиста и свята република.
Раждаме се българи и ни отглеждат като такива. Един ден заминаваме за чужбина и оставяме след себе си малки, прекрасни следи в близките си. Вземаме със себе си спомените за синия Дунав, величието на Стара планина, стояща гордо като пазителка на тайни и закрилница на българските бунтари. Вземаме със себе си спомена за необятната Рила и лекия, носещ се аромат на сол от Черно море, и тръгваме по света в търсенето на нещо по-красиво от българските червени рози и по- невероятно и вдъхновяващо от българската история.
Срещаме нови хора и губим себе си в някоя нова любов. Плачем заради песни на други езици, откривайки нещо от себе си в тях. Губим се в нови бетонни мегаполиси или в стари замъци, останали от времената на крале и императори. Ние, потомци на един от най-старите народи на земята, отваряме нови врати и преоткриваме нови хоризонти, свързвайки своята история с тази на другите народи. Осъзнававайки важността ѝ в световен мащаб - Джон Атанасов, все пак, е от Ямболско, а промени света завинаги. Накрая на своя път всеки българин открива своето място и прави своя избор.
Някои се връщат заради носталгия по своето, а други изчезват завинаги, отказвайки се от българското. Защото това е то. Откриваме го във вкуса на храната, в близките си, в ехтящия смях , темпераментния нрав и прекрасните розови градини.. Можем да открием българското единствено в сърцата си, в най-съкровените дълбини на душата - там, където майките ни са ни отгледали и там, където сме чули молитвите за сбъдването на България!
Нарисувай душата ми. Разпъни я на изток до Черно море, което се „бунтува и светлей“, дай ѝ дом в „ лоното на Рила“, вдъхни ѝ живот с вярата на Дякона – оня, дето „селяните прости светец го зовяха“, благослови я с най-истинската съдба -родолюбието на Вазов! И ще намеря Българското, Вечното, Безсмъртното!
Ина Красимирова Николова,
11 клас, СОУ „Васил Левски“, гр. Севлиево

 Категория: Рецитация

Първа награда
Иля Кратюк
гр. Приморск, Украйна

 


Категория: Музикално изпълнение 

Първа награда
Анна-Мария Велинова
гр. София
 


Категория: Клип

Първа награда
5 а клас, ОМГ "Акад. Кирил Попов" - Пловдив